Флуоритът (CaF₂), известен в търговската практика като флуоршпат, е важна индустриална суровина с широко приложение в металургията, химическата промишленост, производството на стъкло и керамика, както и във високотехнологични области като оптика, лазерни технологии и ядрената енергетика. На пазара се различават основно два класа – киселинен (acidspar) и металургичен (metspar). Световното производство на флуорит е концентрирано основно в Китай, Мексико и Монголия, като през последните години се наблюдава нарастване на цените и търсенето на суровината. В Европейския съюз потреблението надвишава собственото производство и регионът е силно зависим от внос, а възможностите за рециклиране на флуора са ограничени. В България флуорит се е добивал периодично още от първата половина на XX век, като най-значителният добив е осъществяван през периода 1960–1985 г. от находищата Славянка и Михалково. В страната са известни редица флуоритови и флуорсъдържащи находища, сред които Михалковското рудно поле, Славянка, Югово, Устрем и Чипровци (Лукина падина). Геоложки те се представят основно от жилни и пластообразни минерализации, формирани предимно от хидротермални процеси. Част от тях съдържат богати руди с високо съдържание на CaF₂, докато други представляват комплексни находища с участие на барит, сулфиди и други минерали. Въпреки значителните ресурси, след 2016–2019 г. добивът на флуорит в България е прекратен и страната престава да участва в снабдяването на ЕС с тази суровина. Наличните данни показват, че България разполага с потенциал за възобновяване на добива, особено при благоприятни пазарни условия и допълнителни геолого-проучвателни дейности. Особен интерес представляват находища като Славянка, чиято суровина притежава характеристики, подходящи за производство на оптичен флуорит с приложения в научни и високотехнологични отрасли. Развитието на този потенциал обаче изисква инвестиции, технологичен капацитет и съобразяване с екологичните и здравни аспекти, свързани с добива и преработката на флуорни съединения.