Актуалност и значимост

Предлаганият проект засяга чувствителен, не само за българското населиние, но и за всяко население проблем, който е свързан с развитието на местния рудодобив и опазването на околната среда.

Волфрамът е стратегически метал с широко приложение в различни области: като абразив – твърди карбиди (основно приложение), за метални жици, електроди, суперсплави, легиращи добавки в стомани, катализатори, нажежаеми жички в лампи, и друго. Металът е внесен в списъка на ЕК на 27 критични суровини, за които съществува риск за доставка в Европа, тъй като основното количество волфрам за индустрията на Европа се внася от страни извън ЕС (http://ec.europa.eu/growth/sectors/raw-materials/specific-interest/critical_en). Находище Грънчарица се намира в Западни Родопи и е едно от най-големите и перспективни находища на волфрам в Европа.

Разположено е на югозапад, на 18 km по права линия, от гр. Велинград – съвременен курортен град и спа-център на България. Детайлното проучването на находището започва през 1960 г. От 2009 г. стартира подготовката за експлоатация на находище Грънчарица, което получава нееднозначна реакция сред местното население, което е притеснено от възможно замърсяване на питейни и термални минерални води в района. През 2015 година Геологическият институт на БАН е изготвя Експертна оценка за вероятността за опасно въздействие от експлоатацията на волфрамовото находище върху използваните водоизточници на подземни води в района на Велинград. Становището е, че по геологически-обосновани причини няма риск от такова замърсяване. Понастоящем всички дейностите на територията на находище Грънчарица са спрени, тъй като през 2017 г. е издадена заповед за създаване на санитарно-охранителни зони (СОЗ) на река Грънчарица и нейните притоци с граници, които минават през най-богатите руди на находището, включително и окислените руди.

Трябва да се отбележи, че никой от критикуващите добива на волфрамови руди в света не формулира ясно за какъв тип замърсяване става дума. В началото на 21 век в гр. Фалон, щат Невада е установен териториален клъстер с извънредна заболеваемост от детска левкемия, свързан с присъствието на повишени концентрации на волфрам в питейните води (Koutsospyros et al., 2006). Този факт дава тласък на интензивни изследвания, особено в САЩ, върху токсичността на волфрама, миграцията на метала, формите на присъствие в почвите и водите (Bednar et al 2008; Strigul et al., 2009; . Johannesson et al., 2013; Lemus, Venezia, 2015; Datta et al, 2017). Особено се подчертава, че геохимичното поведение на волфрама се усложнява от наличието на множество мономерни и полимерни форми на метала във водите. Установено е, че спрямо мономерните форми полимерните форми на волфрама са по-токсични (Strigul et al., 2009) и по-трудно се сорбират от железните оксиди/хидроксиди  (Sun, Bostick, 2015). Термодинамичната разтворимост на шеелит, CaWO4, основен волфрамов минерал в находище Грънчарица (Tarassov, Tarassova, 2018) (~4·10–5 M или 7.4 mg/l WO42- ) надвишава праговите стойности на разпространение на мономерните форми на волфрама в 10–5 M), което означава, че дори при физическо разтваряне на минерала ще се формират полимерни форми на волфрама. Показано, че най-замърсените с волфрам почви се намират в близост до минно-обогатителни предприятия (не добивни) (Timofeev et al., 2018). Но винаги трябва да се отчитат и природните източници на волфрама. Така, по данни на Seiler et al (2005) основният източник на волфрама във водите на гр. Фалон е природен, независимо от това, че в района има рудодобивни и металургични предприятия. Подробно се изследва влиянието на волфрама върху растения и живи организми (Wilson, Pyatt, 2006; Lin et al., 2014).

Геохимичното поведение на волфрама в рамките на находище Грънчарица сравнително подробно е изследвано за част от окислителната зона на находището. Показано е (Tarassov, Tarassova, 2018), че процесите се развиват в широк диапазон на pH до <1 при участие на полимерни форми на волфрама. Изследвани са формите на присъствие на волфрама в гьотити и хематити (Tarassov et al., 2002; Kreissl et al., 2016). Комплексно изследване на геохимичното поведение на волфрама по веригата: окислителната зона – почви – води – седименти не е правена. Данните за съдържания на волфрама във водите на река Грънчарица не са ни известни. Но има данни за волфрам в термоминералните източници в района на гр. Велинград (W 3.8-29 µm/l с тенденция да се увеличава концентрацията на W в североизточна посока – тоест в противоположната посока от находище Грънчарица) (Стоянов, Христов, 2018). Няма обективни данни за геохимичното поведение на волфрама в рамките на находище Грънчарица и извън него. Не е ясно, какъв е естествения природен геохимичния фон (природното ниво на съдържание) на волфрама и неговите форми на присъствие в района на находището и какви са факторите, които биха могли да повлияят неговата ремобилизация и миграцията.